Днес излиза новият музикален проект на инди рокерите "Колдплей". Музикантите споделиха любопитни подробности около продукта си, които може да научите "от първа ръка".

"Този албум е израз на стремежа ни да се придвижим от черно-бялото към цветното - споделя фронтменът на "Колдплей" Крис Мартин. - Или, ако това сравнение ви хареса повече - да оставим растенията в градината да растат безразборно."

Каквото и да е описанието, едно е сигурно: "Viva La Vida or Death And All His Friends" разкрива артистичния напредък на четиримата приятели, познати като "Колдплей".

"Смятам, че това е най-смелият ни албум - коментира басистът Гай Беримън. - Бяхме много по-открити за нови идеи и влияния, както и много по-малко притеснени да експериментираме."

"Лесно е да спреш да опитваш нови неща заради страха от това какво ще кажат хората - добавя Мартин - но ние решихме този път да рискуваме".

В резултат се появява албум, в който мелодичните премерени биитове се редуват със забележително присъствие на църковен орган ("Lost!"); пространството между стиховете и припевите е изпълнено с деликатни пулсиращи пробиви на струнни инструменти в северно американска стилистика ("Yes"); въздушните фламенко ръкопляскания съпровождат разказа за депресия и отчаяние ("Cemeteries Of London"), а четиритактовите ритми преминават в тъжни струнни в одата за минала слава ("Viva La Vida"). Всичко това звучи като "Колдплей" и все пак... не съвсем.

"Отправната точка за този албум беше удивителното старо парче на "Блър" "Sing To Me" докато пътувахме на турне след "X&Y" - споделя Мартин. - Спомням си първата мисъл, като го чух, "Ние трябва да се стремим да станем по-добра банда". На следващия ден пишат и първата песен за настоящия албум.

"Две неща са движещи за мен, - продължава Мартин - едното е да придам смисъл на съществуването си. Другото е, когато чуя брилянтна песен, да се опитам да напиша още по-добра. Докато създавахме този албум, се вдъхновявахме от много и разнообразна музика. Слушахме както "Рамщайн" така и "Тинарифен" и в резултат се появи парчето "42".

"За друга песен слушахме Марвин Гей и "Рейдиохед" или Джей Зи и "Голдън Гейт Трио". Също и "Май Блъди Велънтайн" и Гершуин. Или "Делакота" и "Блонд Редхед". Нямаше никакви ограничения."

"Определено разширихме погледа си," добавя китаристът Джони Бъкланд.

Но тези нови музикални хоризонти не са за сметка на изключителните характерни мелодии, които превърнаха "Колдплей" в една от най-любимите световни банди още с издаването на дебютния албум "Parachutes" през 2000. "Viva La Vida or Death And All His Friends" разкрива "Колдплей" като експериментатори, но 10-те парчета отново са с добре познатите енергични елементи и припеви.

Групата решава от самото начало на звукозаписния процес "Viva La Vida or Death And All His Friends" да е най-краткият албум. "Дадохме си сметка, че от доста време не сме слушали цели албуми, поради простата причина, че те са с прекалено много песни," продължава Бъкланд.

Другата голяма промяна е, че бандата си намира ново постоянно убежище, бивша фурна (The Bakery) в западен Лондон. "Това място ни бе изпратено от Господ -казва барабанистът Уил Чемпиън. - Можехме да се събираме тук всеки ден и просто да работим върху музиката, без времеви ограничения. Преди това си мислехме, че имаме достатъчно песни, за да наемем голямо и скъпо студио и да започнем да записваме. След което се оказва, че трябва да унищожим част от материала, защото не сме имали достатъчно време за репетиции или писане. Сега бяхме много по-подготвени за записите, още повече, че част от тях направихме в нашето си убежище."

От самото начало бандата е придружена от двамата продуценти на албума - Брайън Ино и Маркъс Дравс. "Самият Брайън имаше идеята да работи с нас - споделя Мартин. - Често се срещахме с него за по чай и да свирим на табла (индийски музикален инструмент) и това доведе до продуцирането на албума. Свързахме се с Маркъс чрез Уин от "Аркейд Файър" след работата му върху "Neon Bible". Уин ни каза: "Трябва да работите с него, защото ще ви вкара във форма."

Ино и Дравс обединяват талантите си за създаването на дрийм тим в студиото. "Двамата са много различни - обяснява Беримън - и се допълваха много добре". Дравс държи на изпълнението на задачите. "Отнасяше се с нас като с кучета - усмихва се Бъкланд. - Всичко трябваше да се случва точно според неговите стандарти. Той ни предизвикваше като музиканти до такава степен, че да можем да запишем на живо по-голямата част от албума."

Междувременно, Ино им носи вдъхновението и увереността, от които "Колдплей" се нуждаят, за да се развиват в музикален аспект. "Той напълно разруши познатата формула - казва Чемпиън. - Принуди ни да променим обичайния си начин на работа, за да види къде ще ни отведе това. Брайън притежава уникалната способност да разбулва прекрасната музика и да я представя по достъпен начин. Не се страхувахме да опитаме каквото и да е."

Друго важно присъствие в студиото при създаването на 'Viva...' е най-близкият приятел на бандата и предишен мениджър Фил Харви. Човекът, който присъства като пети член на "Колдплей" в обложката на 'Viva...', както и на продукцията от 2002 - "A Rush Of Blood To The Head".

Заглавието "Viva La Vida or Death And All His Friends" отразява крайностите в емоциите при създаването му. Това е албум, характеризиран със загуба и несигурност, пътуване и време, щастие и разкаяния.

"Не съм сигурен дали е двуполюсен синдром, но определено нещо се случва в главите ни - понякога си отчаян, понякога вдъхновен - казва Мартин. - За нещастие, това не подлежи на контрол. Писал съм тези песни в двете състояния. Не съм планирал писането на песните предварително, те просто се появяваха. В музиката ни винаги има място за любов, щастие и вълнение."

Какво се стремят да постигнат "Колдплей" с "Viva La Vida or Death And All His Friends"?

"С този албум искахме да докажем, че заслужаваме мястото, което са ни отредили хората - казва Мартин. - И няма съмнение, че вече сме по-добра банда. Каквото и да кажат за албума и както и да се възприеме, всъщност той е създаден да забавлява хората; да осигури 42 минути удоволствие, с 10 песни, които са с потенциал да се превърнат в любими. Надявам се да сме постигнали това."

0