Мария Грация Кучинота твърди, че не е светица

    

Филмът "L'imbroglio nel lenzuolo" разказва историята на Мариана, която заедно със сестра си оживява след епидемия от тиф. Безкрайно бедните момичета обитават една пещера.

През 1905, когато се развива действието във филма, в селото пристига млад мъж. Той прожектира филмова лента, в която - без самата тя да предполага - се появява и Мариана. Хората виждат прожектирания на площада филм и я разпознават. Мариана си спечелва скандалната слава на проститутка.

"Купих правата над филма преди десет години, тъй като ми хареса простотата на историята в него - в епоха, когато простотата не е била на мода.

Тонът във филма е малко в стил "Де Сика" - едновременно плачеш и се смееш. Краят, разбира се, е щастлив. Действието в книгата се развива в Неапол, но ние ще снимаме филма в Сицилия, въпреки че не може да се идентифицира с нея.

Става въпрос за Юга в целия свят, където хората откриват с изненада чудото на киното".

Имате ли нещо общо с Мариана?

Тя прави същите неща, които е вършила и баба ми. Тя е била абсолютно неука селянка, която е познавала качествата на всяка трева и билка, приготвяла е помади, с които е лекувала всяка болест. Чрез разказите й за края на XIX век аз и сестра ми успяхме да опознаем различни епохи.

Във филма се говори и за предразсъдъците на Юга...

Те са същите като днешните. Преди 20 години, когато напуснах Месина (родният град на Кучинота - бел.ред.), за да работя в сферата на модата, баща ми не ми проговори години наред.

Да не говорим пък, когато участвах в "Мис Италия" и когато започнах да се занимавам с кино.

Жените, които срещаха майка ми на улицата, й казваха "Горкичката Грациела..." Мисля, че и днес още киното бива виждано като пагубно място .

За мен пък то беше средство за спасение. Не знам какво бих правила, ако не бях попаднала в него и не бях оставила Сицилия. Родното ти място не трябва да се оказва определящо за съдбата ти.

След филма "Пощальонът" (с Масимо Троизи - бел.ред.) ви предсказваха бляскаво бъдеще в киното ни. Не стана обаче точно така...

Не. Успехът в родината като че ли в известен смисъл плаши.

Аз идвах от нищото и не се смятах за озарена от чудото. След смъртта на Масимо Троизи реших да отрежа мостовете си с Италия и затова отидох в Америка.

Исках да порасна. Положих огромни усилия, участвах в различни филми, бях като последната гайка в колелото, но ме уважаваха заради енергията ми и заради ангажираността ми.

Работех обаче толкова много, че ми изглеждаше в един момент, че вече не живея. Когато забременях с Джулия през 2001, реших да се върна вкъщи.

Не беше лесно, защото за мен нямаше пазар. Може би и не бях на мода, тъй като винаги съм била "в повече" - твърде висока, с твърде голям бюст, твърде големи устни и очи... Направих своите независими филми и започнах да произвеждам така, както се бях научила в Америка.

А не е ли всичко това заради Вашия малко "античен" манталитет, че твърде много отказвахте?

Отказах много богати проекти, които щяха да ми променят живота, но това беше мой избор.

Отказах  например "Остин Пауърс", "Адвокат на дявола", където трябваше да се явя гола за 10 минути, отказах календар на Pirelli.

Не се разкайвам. За една жена, започнала от нищото, съм щастлива за това, което съм постигнала, това беше моя лична победа. Победа в живота.

Значи никога няма да се покажете гола?

Може би е предразсъдък, но не е необходимо да си гола, за да си секси. Била съм на корицата на GQ сред десетте най-сексапилни жени в света. Но, дето се вика, никога не казвай „никога".

Кой знае, след две години може да отпразнувам 40-ия си юбилей, събличайки се...

prontosofia.com