Спенсър Смит от Panic at the Disco за промяната в името им и новия албум

    

Младите американци вече са готови с втория си албум "Pretty.Odd.", който им донесе много промени в музикални и други аспекти.

Една от промените беше, че момчетата известни преди това като Panic! at the Disco, изхвърлиха удивителния знак от името си. Групата промени и външния си вид като смени черните костюми в стил Хеди Слимън, с шикозни сака, вратовръзки и флорални мотиви. Дори интернет страницата им www.panicatthedisco.com е издържана в новия им флорален стил.

Барабанистът на Panic at the Disco Спенсър Смит разказва пред MP3.com за всички промени около групата, за новия им албум и за предстоящото им турне.

Първо ми се иска да изясним въпроса с пунктоацията на името на групата. Не мислехте ли, че този удивителен знак е прекалено крещящ по средата на името?

Ами всъщност това дори не беше нещо, което взимахме на сериозно. Удивителната като че ли сама успя да се наложи като част от името ни. А иначе, за първи път я поставихме просто така на шега, когато качихме първото си демо парче в интернет.

По-късно, когато работехме по втория албум решихме просто да я махнем. Но играта с пунктоацията продължава, защото албумът се казва "Pretty.Odd.". Нещо като закачка заради изчезналата удивителна.

Тоест вие не сте влагали някакво специално значение нито в удивителната, нито в точките в заглавието на новия албум?

Да, точно така беше.

Разбрах, че работата по новия албум е била дълга и усърдна. Предишният ви албум бе продаден в стотици хиляди копия по целия свят. Дават ли ви тези резултати и всички награди, които получихте, повече самочувстие? Или има моменти, когато почвате да се съмнявате в себе си?

Всъщност в днешно време, това че си продал много копия и че си спечелил награди не е най-добрият показател. Нещата са такива от край време. Винаги е имало групи, които стават много известни с една песен, а после никога повече не чуваме нищо за тях.

Изпълненията на живо са най-яркият показател за една група. Ние извървяхме дълъг път от първия си албум до сега. Тогава бяхме само 17-годишни и имахме написани само 15 парчета. Не бяхме съвсем наясно какво точно правим. Сега обаче, след няколко години усилена работа, вече можем да заявим, че знаем точно каква музика искаме да правим. Щастливи сме, че стигнахме до това ниво да сме наясно със себе си. Всички трудности, които срещнахме и проблемите, които трябваше да решим ни помогнаха да стигнем до тук.

Кога точно решихте, че ще се насочите към малко по-различно музикално звучене?

Някъде в края на промоционалното турне за първия ни албум, решихме че ще започнем да работим върху ново звучене на групата. Но мисля, че разликата в звученото в сравнение с първите ни парчета, не е толкова голяма. Не сме се променили чак толкова в музикално отношение.

През изминалите няколко години много неща оказаха влияние върху нас - отркихме за себе си нова музика например.

Желанието за малка промяна в стила се поява вероятно, защото по време на турнето изпълнявахме едни и същи песни стотици пъти. И явно просто сме искали да направим нещо леко по-различно.

Това звучи смислено. Вие имате много истинска връзка с феновете си, но същевременно имате точно определена посока, в която музикално искате да вървите. Имало е случаи, когато просто сте казвали: "Всички да си гледат работата! Ще правим каквато си искаме музика!". В новия албум намерихте ли баланса между това какво вие като група искате да покажете и онова, което феновете ви искат да чуят?

Мисля, че все още не сме открили този баланс. Албумът излезе току-що, така че тепърва ще наблюдаваме отзивите и реакцияата на публиката. Вече пуснахме някои парчета в Интернет.

Трябва да кажа, че през последните 2-3 години ние почерпихме вдъхновение от малко по-стари музиканти. Става въпрос за групи от 60-те и 70-те например. Тогава е имало много повече музикални таланти и това ги е карало всеки път да създават все по-различни и по-добри неща.

В днешно време много групи почти не променят звученето си. Може би се опитват да си запазят феновете по този начин. Но съм чувал много хора, които обясняват как новото парче на някоя група звучи почти по същия начин, както предишното им. Някой път дори да очакваш промени, така и не ги получаваш.

Ние сме наясно, че когато записахме първия албум, повечето ни фенове бяха горе-долу на нашата възраст. А ние много се променихме от тогава и се надяваме нашите почитатели също да са израстнали по-някакъв начин. А вероятно новият албум ще се хареса и на хора, които досега не са ни слушали.

Така е, вероятно ако преди три години бяхте пуснали на пазара "Pretty.Odd.", той нямаше да бъде оценен от тогавашните ви фенове. Три години по-късно обаче те сигурно също са извървяли дълъг път на промяна.

Да, точно така.

Спомена за това, че музиката на 60-те години е имала голямо въздействие върху вас, а напоследък много се говори, че новият ви албум е силно повлиян от Бийтълс. Аз слушах вашето ново парче "Nine in the Afternoon" и наистина открих някаква прилика. Ти лично кога за първи път откри музиката на Бийтълс и смяташ ли, че някога ще се появи друга подобна група, която да остави толкова огромен отпечатък в историята?

За първи път чух музиката от тяхното поколение още когато бях малък. Все пак моите родители са били на 17-18 години, когато тези групи са били на върха на славата. Така че баща ми постоянно слушаше Дорс и много други.

Има един такъв момент обаче, че когато си на 16, не ти се иска да харесваш същото като родителите си. Иска ти си да станеш самостоятелна личност. Но след време спираш да мислиш, че не трябва да слушаш подобна музика, защото е прекалено "остаряла". Отървахме се от това мислене и сега можем да се потопим в тази музика и да я оценим по-добре.

Интересното е, че много от музиката от 60-те и 70-те ни въздейства по същия начин, както когато са я слушали навремето.

Бийтълс е най-добрият пример за това към какво точно трябва да се стреми една група. Цял свят познава Бийтълс и всеки един от състава. Те са едно цяло, не просто един известен фронтмен и няколко незнайни музиканти зад гърба му. Всички имат различни песни, които изпълняват. Освен това музиката, която правят е с едно постоянно добро качество, нещо което рядко се среща в днешно време.

А и те се отказаха навреме. Имам предвид, че много от тогавашните групи продължиха да изнасят концерти дори и когато бяха на над 50 години, когато вече почти никой не се интересуваше от техните албуми. А Бийтълс спряха точно навреме.

Понякога, когато слушам някои от тези други групи от 60-те, направо се отчайвам. Докато дори да слушам Бийтълс 100 пъти, накрая отново си казвам: "Боже, това е удивително! Те са постигнали всичко!".

Бихме могли да напишем песни за хиляди неща, но като че ли те вече са написали повече песни, отколкото ние бихме могли да измислим. А на всичкото отгоре са го направили по перфектен начин.

Да, преди седмица правих интервю с един музикант, чиято песен по някаква причина влязла в албума на Боб Дилън "Highway 61 Revisited" от 1965. После, когато чул целия албум му се искало да изтрие своята песен. Каза ми: "Никога няма да стигна това ниво!" Звучи обезкуражаващо.

Преди време говорих с момчетата от "Fall Out Boy" и те ми споделиха, че не ги интересува дали след 10 години ще свирят пред пълен стадион или пред 50 души. Единственото важно нещо за тях е групата и музиката, която изпълняват. Звучаха много искрени.

Чудех се дали "Panic at the Disco" мисли по същия начин.

Преди няколко години се чувствахме по този начин, дори отчасти все още е така. Странното е, че при нас всичко като че ли беше очаквано - издадохме албум, тръгнахме на турне, излизахме първи на сцената като подгряваща група.

А ние харесвахме всички групи, на които подгрявахме, така че не очаквахме много. Казахме си: "Ако можем да се изхранваме с музиката си, това ще е супер".

Всичко останало, което ни се случи беше добре дошло. Очевидно в някакъв смисъл ние се стремим към успеха. Той ни позволява да правим повече за самата група - да записваме клипове, които ни харесват, да правим невероятни изпълнения на живо. И колкото и да е гадно, всичко зависи от парите.

Съвсем скоро от Сан Франциско стартира вашето турне "Хонда Сивик". Вие сте известни с невероятните музикални изпълнения на живо, придружени с много визуални ефекти. Какво шоу сте подготвили този път за феновете?

В Сан Франциско ще изнесем два концерта. Приготвили сме визуален микс, но колко ефектът ще зависи от мястото за коцерта. Най-много харесваме големите зали, те са и много подходящи за подобно визуално шоу. Веднъж свирихме и на стадион и не беше зле, но като цяло не бе приятно да гледаме стотици лица зад някакви си ограждения. Все едно са наказани. А когато сме в малка зала е малко потискащо, защото нямаш свобода да направиш нещо по-специално на сцената.

Все пак се надяваме да направим хубаво шоу навсякъде. А и сега имаме да изпълняваме песни от два албума.

Това прави ли нещата по-интересни?

Да, някои песни от новия албум са стилово много различни от предишните ни. Така че отначало ще бъде странно, но постепенно ще намерим баланса между старите и новите песни и реда им на изпълнение.

Наистина чакаме с нетърпение турнето, за да изпълним новите си парчета пред публиката.