Ник Кейв - рок икона, която не мисли да се пенсионира

    

През 2007 Ник Кейв бе в основата на нашумелия проект Grinderman, а освен това той работи и по няколко саундрака. Тази години пък излиза новият албум на Nick Cave and the Bad Seeds - "Dig!!! Lazarus, dig".

MusicOMH.com хвана Ник в Париж, за да обсъдят теми от Библейските притчи, работната етика и втория проект Grinderman до това, какво е да си рок икона на 50 години. Ник закъснява няколко минути, защото се е отбил да напазарува от шикозния парижки магазин Колет. Най-накрая пристига, хапвайки сандвич.

Появява се един уникален човек, който го бива във всички творчески професии, доста внушителен и дори страшничък на външен вид. У Ник Кейв може да се открие нещо карнавално, особено когато е облечен в черно и си е пуснал мустаци.

Точно сега обаче неговата творческа сила е насочена в това да направи чай. "Само минутка, моля", казва той любезно, но някак рязко.

Балансирайки чашата с чай, и едновременно отхапвайки от сандвича си, Ник се настани на дивана срещу мен. Тъй като той отговори доста оскъдно на първите ми въпроси, това ме накара да се почувствам доста интелектуално посредствен в неговото пленително присъствие. Или пък това е само маска, която той поставя, за да се предпази от прекалено много въпроси?

Огромната творческа способност на Ник Кейв се изразява в много посоки, той е прекрасен текстописец, поет, композитор, певец, сценарист, а от време на време и актьор. Ник и The Bad Seeds току що пуснаха парчето Dig, Lazarus, Dig, чийто текст разбира се е дело на Ник. Освен Библейските персонажи, които използва в текста, Ник е добавил за баланс и имената на Худини, Мерилин Монро, както и куп други митични същества.

"Групата "Bad Seeds" е многолика, всеки техен проект има собствена индивидуалност. Това най-много харесвам у тях." , казва Кейв.

Лазар е нещо като модерния вариант на Библейския персонаж. Той обикаля улиците на Ню Йорк и постепенно се превръща в градски каубой. И този път Ник Кейв черпи вдъхновение от Новия Завет.

"Трудно е, когато прочетеш Библията това да не ти окаже някакво влияние. Библията е очевидно една от най-важните книги. Тя е причинила много повече страдание от която и да било друга книга. А и съдържа едни от красивите писания и някои от най-интересните сюжети. Според мен има много трогателни части."

И все пак не мислете, че Ник Кейв иска да отправя директни религиозни послания: "Това е просто една могъща книга и аз я прочетох. Ето защо тя оказва влияние на моето писане, на моя светоглед. Но никога не съм възнамерявал да записвам религиозни парчета или такива, които целят да проповядват някакви особени гледни точки."

Когато го попитахме дали е вярващ, той отговори уклончиво: "Вярвам в много неща. Но вие питате дали вярвам в Бог, да вярвам. Когато си въвлечен, като мен, в процеси, изискващи въображение и творческа способност, е неминуемо да вярваш в Бог. Но иначе не съм религиозен."

И все пак трябва да отбележим, че последните проекти на Ник Кейв са много повлияни от Стария и Новия Завет. Но творчеството на Ник е нещо като влакче от увеселителен парк - има върхови моменти, има по-бавни участъци и резки завои.

Ник Кейв споделя: „Не намирам достатъчно благонадеждно вдъхновение. Така че това, което пиша е плод на усилена работа, а не просто на някакво вдъхновение."

Явно вдъхновението е надценена и погрешна концепция, която творците използват, за да обяснят необяснимото.

Докато разговаряме с Ник Кейв, често става въпрос за труда на твореца. И всеки, който е имал някакви романтични възгледи за работата на твореца, ще бъде съкрушен, когато разбере, че всичко е въпрос на упорит труд: "Много хора, които нямат общо с изкуството, вярват че ние получаваме всички тези идеи ей така, някъде от небето. А всъщност това не е вярно. Всеки, който по някакъв начин е ангажиран с писане, знае че всичко е въпрос на много упорита работа."

Ник Кейв посочва като друг фактор, който въздейства на творчеството му - разнообразните пейзажи на Америка. Америка като от филм на Вим Вендерс. Ник много харесва сравнението с големия филмов режисьор и дори е изненадан от него:

"Така ли е наистина? Всъщност, да. Веротно, защото Америка е могъща страна. Тя е като Библията: от нея струи неизказана тъга. Америка носи отговорност за някои от най-големите трагедии в световен мащаб. А в същото време, в културно отношение от там са се появили много великолепни неща."

Ник Кейв не е роден в САЩ, но е израстнал там през 70-те години на миналия век.

"Аз съм австралиец. Когато живеех там Америка и Европа имаха огромно влияние. Ние всъщност нямахме собствена култура. Така че аз започнах да търся интересни и вълнуващи неща извън Австралия. Бях впечатлен много от Европа и Америка, но никога не съм изпитвал особена любов към САЩ. По-скоро просто бях очарован от всичко, което не беше австралийско."

Благодарение на хора като Ник Кейв и момчетата от INXS, Австралия постепенно изгради своята културна идентичност. А Ник скромно добавя: "Може би е така. Доста големи личности идват от Австралия".

Ние добавяме - Кайли Миноуг е една от тях.

"Dig!!!Lazarus, dig!!!" е една от най-достъпните творби на Ник Кейв, след като сингълът му с Кайли Миноуг Where the Wild Roses Grow разкри Ник за световната публика. Ник признава, че работата с Кайли е била връхната точка в целия тогавашен проект.

"Беше неописуемо да работя с Кайли. Аз бях голям нейн почитател и затова бе още по-вълнуващо да записвам с нея. А ако трябва сега да работя с някоя друга певица... просто не се сещам за никоя, с която бих искал да пея."

А ако се наложи да работи с мъж?

"Носеше се слух, че Снуп Дог иска да направи кавър на No Pussy Blues. Той също чу слуха и се замисли дали да не го направи реалност".

Ние не бихме могли да си представим, че Ник Кейв слуша рап, но всъщност защо не. Вероятно скоро няма да видим Ник в дует с рапъра Тимбаленд, но е интересно да научим дали неговите четири деца го възпитават с нова музика:

"Да, от тях научавам много нови неща. Те са все още малки и светът около тях им оказва огромно влияние. Например, Артър непрекъснато пуска Майлс Дейвис и то защото знае, че аз харесвам тази музика, а не защото самият той я оценява. Той всъщност иска да се чувства близък до баща си."

Ник Кейв, една от малкото живи рок икони, миналата година навърши 50 години. А това е възраст, която провокира забележки от сорта: "Ролинг Стоунс трябва да се пенсионират!". Ник се смее и после продължава: "Може би наистина трябва! Но не мисля, че някой въобще има право да се меси в работите на другите. А и се радвам, че много музиканти не се отказаха дори на старини и точно тогава създадоха някои от най-великите си неща. Това са хора като Боб Дилън, Джони Кеш, Ленард Коен, Нийл Янг. За мен това, че вече съм на 50, не е от голямо значение. Чувствам се нормално."

Кейв допълва: "Аз ще продължа да правя, каквото ми харесва. Годините нямат значение, поне засега. Може би, когато стана на 60 ще е различно. А сега с удоволствие се събирам с членовете от групата ми, записвам парчета, правя концерти. Обичам да изнасям концерти и ще продължавам да го правя."

От думите на музиканта личи, че пенсионирането не е вариант за него. Той  има репутацията на работохолик и човек, който никога не излиза във ваканция.

"Не знам защо, но аз постоянно имам нужда да се захвана с нов проект. Правя всичко възможно, за да стартирам нови записи. Когато започна нещо, винаги успявам да го доведа до край. Никога не се отказвам по средата. А щом завърша даден проект, веднага започвам да мисля за следващия. Но нямам представа защо съм такъв. Вероятно се дължи на зодията ми."

Последното изречение ни разкрива един различен Ник Кейв - онзи, който чете хороскопи. Той се смее на собствените си думи и прибавя: "Не мога да повярвам, че казах това."

Всъщност по всичко личи, че Ник разбира доста от астрология: "Аз съм роден точно на границата между Дева и Везни. Един приятел веднъж ми изпрати статия за това какъв човек си ако си роден на 22 септември. И това беше една от характеристиките на тези хора - постоянно започват нещо ново, абсолютни работохолици.

От една страна тази постоянна смяна на проектите е хубаво нещо, но от друга по този начин като че ли не успявам да се свържа емоционално с нещата, по които работя. Защото постоянно ги сменям. А понякога ми се иска да съм по-привързан към проектите си, защото в крайна сметка те са плод на моите усилия и изискват огромни саможертви."

Дали тези саможертви изискват и отказ от всякакви ваканции?

"Някои хора имат нужда да презаредят батерии и да си починат малко. Но аз не съм един от тях. Не смятам, че творческият дух има нужда от презареждане, напротив - колкото повече се трудиш и го използваш, той става все по-силен. А когато съм принуден от някакви обстоятелства да отида на почивка, след това ми отнема седмици, за да вляза отново в ритъм с работата си и да се сетя какво точно трябва да правя."

Ник Кейв е освен всичко друго и много добър писател и сценарист, затова го питаме дали да очакваме скоро нова книга или сценарий: "Ами да, но сега не ми се говори за това. Наистина искам да напиша още една книга, но вероятно това ще се случи, когато стана на 60. А следващият ми проект ще бъде нов свързан с Grinderman. Все още не сме записали нищо, но обсъждаме каква музика искаме да включим този път. А това е най-важното."