|
На 28.02. в зала Универсиада станахме свидетели на обещаното гостуване на по-известния като бивш фронтмен на Faith No More Майк Патън (Mike Patton) и Кристиан Фенез (Christian Fennesz), негов партньор в поредния музикален проект. Какви бяха очакванията и бяха ли оправдани те? Като говорим за Патън едва ли е възможно да предвидим какъв ще е следващият му ход като музикален проект и как ще изглежда и звучи той. Известно е, че Патън не следва определена линия или стил в музиката която прави, затова всяко следващо музикално начинание е уникало само по себе си. Това е едно от многото неща, които го отличават от повечето артисти, които обикновено се придържат към определена последователност и приемственост в творчеството си. А иначе сблъскването с поредното "създание" на "господин 1000 гласа", което видяхме този четвъртък в Универсиада, може да се опише, като шок за окултурените ни музикални сетива. Това пролича и от липсата на по-изразени реакции от страна на публиката, което не е непременно лошо, а по-скоро естествено в случая. Как можеш да реагираш на нещо което виждаш и чуваш за първи път и на което няма как да запееш или да потанцуваш в нормалния смисъл на думата? Затова по-скоро всеки е имал собствено преживяване и прочит на случилото се. Като отчитаме факта, че Патън няма нищо общо с масовата култура, неизбежно е да се сблъскваме с известна трудност, когато се налага да дефинираме така наречените му солови и странични проекти. Що се отнася до концерта, той започна с 2 часа закъснение, вместо в 20:00, Патън и Фенез излезнаха на сцената към 22:00. Докато чакахме, имахме възможност да се насладим на някои от по-старите неща на Майк Патън, а на моменти сред публиката тръгнаха опасения, че концерта ще бъде отменен. Но, слава богу всичко свърши добре и търпението на феновете бе възнаградено с появата на Патън, която предизвика еуфория сред вече оттегчената публика. Шоуто продължи около 1 час, вместо обещаните два часа, а залата съвсем не бе препълнена (за съжаление), но това е нормално, като се има предвид, че Патън е артист, който е много далеч от мейнстрийма и от това което обикновено се разбира като комерсиално и пълни залите. Така че неговите изяви са по-скоро предназначени за по-тесен кръг от ценители. Спокойно може да се каже, че едночасовата лудница бе на ниво. Патън и партньорът му се появиха на сцената без никакво обръщение към публиката (бързайки вероятно да оправдаят дългото чакане) и директно пристъпиха към действие. Това което последва, е трудно да бъде описано, то по-скоро наподобяваше някакъв вид музикално-вокален пърформанс. Майк остана верен на себе си като ни поднесе поредното си чудовищно-амалгамно творение. Едночасовата сесия звучеше на моменти кто медитация, откровение, гонене на духове, бийтбокс, или просто звуци и тишина, разбира се, с подобаващата музикална подкрепа на Фенез - партньор на Патън в това поредно предизвикателство. А иначе лудият гений на музиката Патън ни ощастливи, като проговори (едва в края на шоуто) на публиката, произнасяйки думите "ракия" и "наздраве" на български и подкани всички да се присъединят към неговото пийване на ракия. Парчето за завършек - "балада" (според Патън), което заедно с Фенез изпълниха за бис, имаше за цел да успокои публиката (по неговите думи), за да се приберат всички безопасно вкъщи, тъй като трафикът в София е труден. Като става въпрос за Майк Патън можем да очакваме всичко и нищо. Куриозен е случаят, при който Патън на поканата на INXS, да замести покойния Майкъл Хътчинс, отказва "учтиво", като казва че е съгласен само при положение, че всеки път щом излиза на сцента ще е с примка на врата си. Какво да се прави, чувството за хумор на Патън е пословично. На българската публика той обеща завръщане след 3 години. Майк Патън е уникален и самобитен творец, в това съмнение няма, той има собствени разбирания за това какво е музика. С нетърпение и в пълно неведение (за бъдещите му творчески планове) ще очакваме поредните му откровения.
|