Даниъл Дей-Луис e фаворит за "Оскар" в категорията за най-добър актьор

    

Тазгодишната надпревара за "Оскар" се очертава като една от най-мрачните в историята на наградите. Допреди броени дни съдбата на церемонията по връчването им бе неясна заради продължилата 14 седмици стачка на сценаристите.

В надпреварата за най-добър филм пък, с изключение на комедията "Джуно", лентите разказват мрачни истории за хора, които си причиняват ужасни неща. Никъде обаче тази мрачна тенденция не е така очебийна, както в категорията за най-добър актьор.

Членовете на Академията за кинематографично изкуство и наука ще трябва да избират между алчен петролен предприемач /Даниъл Дей-Луис в "Ще се лее кръв"/, руски гангстер /Виго Мортенсен в "Източни обещания"/, бръснар със склонност към убийство /Джони Деп в "Суини Тод: Бръснарят демон от "Флийт стрийт"/, корумпиран адвокат /Джордж Клуни в "Майкъл Клейтън"/ и баща, който разследва бруталното убийство на сина си /Томи Лий Джоунс в "In the Valley of Elah"/.

Даниъл Дей-Луис - явният фаворит От мига, в който Даниъл Дей-Луис се появява на екрана в "Ще се лее кръв", погледът на зрителя се приковава към него, въпреки че героят му почти не говори през първите 20 минути. От 1985 г., когато се снима в "My Beautiful Launderette", Дей-Луис е участвал едва в десетина игрални филми, но всеки от тях е събитие.

През 1989 г. той печели "Оскар" за "Левият ми крак", а през 1994 и 2003 получава номинации в категорията за най-добър актьор за ролите си съответно във "В името на Отца" и "Бандите на Ню Йорк". Образът, пресъздаден от Даниъл Дей-Луис в "Ще се лее кръв" грабна вниманието не само на публиката, но и на експертите.

В сезона на наградите Дей-Луис спечели 15 отличия на различни организации, сред които "Златен глобус", БАФТА, на Гилдията на американските актьори. Много хора смятат, че забележителната работа на единствения британец в тазгодишната надпревара е съизмерима със запомнящи се изпълнения като тези на Робърт де Ниро и Марлон Брандо и заслужава най-голямото признание.

Със сигурност доста членове на Академията са на същото мнение и това вероятно ще проличи при обявяването на наградите на 24 февруари. Даниъл Дей-Луис е един от най-хвалените и най-трудни за разбиране изпълнители на своето поколение, често наричан "британският Робърт де Ниро".

Историите за пълното сливане с героите му са легендарни - от настояването му да стои в инвалидната количка дори когато камерата не работи по време на снимките на "Левият ми крак" до отказа му да пуши фабрично произведени цигари, вместо ръчно свити в стила на 18-и век, докато снима "Последният мохикан". Причината за този толкова сериозен подход вероятно се крие в произхода на Даниъл Майкъл Блейк Дей-Луис.

Роден в Лондон на 29 април 1957 г., той е син на поета Сесил Дей-Луис и актрисата Джил Болкън. Влиянието на киното е особено силно по майчина линия - Даниъл е внук на сър Майкъл Болкън, който е бил шеф на студиото "Ийлинг".

Сменил няколко училища, Дей-Луис отрано проявява интерес към актьорството. След като на 13 години отпада от поредното училище, той успява да получи малка роля в "Sunday, Bloody Sunday" на Джон Шлезинджър /1971/.

След този дебют момчето решава да се съсредоточи върху театралната подготовка, която получава в бристолския "Олд Вик". Той играе в този театър и в Кралската Шекспирова компания до края на десетилетието, а през 1982 се снима за втори път в киното, в ролята на уличен бандит в "Ганди".

През 1986 Дей-Луис за първи път получава международно признание. Двата филма, в които участва със силни роли - "My Beautiful Laundrette" и "Стая с изглед", имат премиери в един и същи ден в Ню Йорк. Улична отрепка в единия и непоносим педант от епохата на крал Едуард във втория, Дей-Луис смайва критиците и публиката с разностранния си талант.

Гилдията на филмовите критици в Ню Йорк го удостоява с наградата за най-добър чуждестранен актьор за работата му и в двете ленти. Особено възторжено е посрещната следващата му роля - на страдащия от церебрална парализа писател и художник Кристи Браун в "Левият ми крак" на Джим Шеридан.

Последвалото завръщане на театралната сцена в "Хамлет" (в Националния театър на Ейре) свършва внезапно, когато една вечер, насред представление Дей-Луис слиза от сцената и напуска театъра поради "нервно изтощение". Взима си отпуск и от киното до 1992, когато се появява отново в главната роля в "Последният мохикан".

На следващата година отново е в Ирландия, за да играе във "В името на Отца" на Джим Шеридан, като погрешно обвинен в терористичен акт на ИРА. Същата година Дей-Луис отново изненадва със съвсем различно превъплъщение - като мъж от висшето общество от началото на века в пищната адаптация на Мартин Скорсезе "Невинни години".

Впоследствие екранните му изяви намаляват. През 1996 година той се снима във адаптацията на Никълъс Хитнър по Артър Милър "Лов на вещици". За ролята на Джон Проктър получава силни отзиви, както и за работата си в "Боксьорът" - третия му филм с Джим Шеридан.

Следва временно оттегляне от киното. Краят на този период на уединение идва благодарение на усилията на продуцента Харви Уайнстийн, актьора Леонардо ди Каприо и режисьора Мартин Скорсезе, които убеждават Дей-Луис да се снима в "Бандите на Ню Йорк".

Любопитни факти от живота на Даниъл Дей-Луис:

Женен е за Ребека Милър, дъщерята на драматурга Артър Милър - има син Гейбриъл Кейн от връзката си с Изабел Аджани - по време на снимките на "Бандите на Ню Йорк" отказва да замени овехтялото палто на героя си с по-топла дреха, защото през 19-и век не е имало такива, и се разболява, което налага да бъде лекуван с антибиотици.

За ролята на Бил Касапина във филма се подготвя, като слуша Еминем, по време на снимките рядко излиза от образ и в почивките обикновено точи ножовете си. Ролята му на Бил Касапина е класирана от сп. "Премиер" през 2006 г. на 53-о място сред 100-те най-велики филмови изпълнения на всички времена, а тази в "Левият ми крак" - на 11-о.

Една от малкото роли, които е "преследвал" Дей-Луис, е тази на Винсънт Вега в "Криминале", за нея обаче режисьорът Куентин Тарантино вече е бил набелязал Джон Траволта - бил е първият избор на режисьора Джонатан Дем за ролята на Андрю Бекет във "Филаделфия".

Дей-Луис отказва, защото работи над "В името на Отца". Ролята е поверена на Том Ханкс, който печели "Оскар" за нея - няколко пъти му е предлагана ролята на Арагорн в трилогията "Властелинът на пръстените" на Питър Джаксън.

Разглеждан е за ролята на Иисус Христос в "Страстите Христови", но режисьорът Мел Гибсън решава, че Дей-Луис изглежда твърде "европейски" и тя е поверена на Джеймс Кавийзъл.

Любовта на Академията за кинематографично изкуство и наука към Джордж Клуни превърна "Майкъл Клейтън" в един от най-номинираните филми през годината, въпреки че той не отбеляза комерсиален успех, нито се оказа големият победител за наградите на критиците.

Клуни обаче получи поредното доказателство, че е обичан от Академията. Той бе номиниран за превъплъщението си във филма само две години, след като се бореше за наградите в цели три категории и бе удостоен с "Оскар" за поддържаща роля в "Сириана".

Колкото и силен образ да прави обаче Джордж Клуни в "Майкъл Клейтън" и макар да е смятан за основен конкурент на Даниъл Дей-Луис, той едва ли ще получи толкова скоро повторно признание.

Джордж Тимъти Клуни е роден на 6 май 1961 г. в Лексингтън, Кентъки, в семейството на дългогодишния телевизионен водещ Ник Клуни и съпругата му Нина. Професията на баща му дава възможност на Джордж още от малък да опознае атмосферата на различни студия.

По-късно младият Клуни следва журналистика, но е привлечен и от бейзболна кариера. След като не успява да се изяви на тези поприща, Джордж  Клуни  си стяга багажа за Холивуд, където братовчед му Мигел Ферер - син на известната певица Розмари Клуни и на актьора Хосе Ферер, му е уредил първата роля.

В началото на кариерата си Джордж Клуни цяла година живее в Лос Анджелис в килера на свой приятел. Близо 10 години актьорът не успява да се реализира в Меката на киното.

Вниманието към себе си Клуни привлича с ролята на Букър Брукс в сериала "Розана". За 33-годишният актьор изкачването към върха започва през 1994 г. със "Спешно отделение".

За разлика от колегите си от сериала, Джордж  Клуни  е забелязан от големите босове. Зареждат се роли, с които той все по-често успява да привлече вниманието към себе си - в "От здрач до зори", "Батман и Робин", "Миротворецът", "Трима крале", "О, братко, къде си?".

Филмът, който отрежда на Джордж Клуни място в холивудската А-листа, е "Перфектната буря" /"2000 г."/, но в ключов играч във филмовата индустрия го превръща сътрудничеството му със Стивън Содърбърг.

През 1999 г. двамата основават продуцентската компания "Секшън Ейт", която умело балансира между касови филми като "Бандата на Оушън" и независими продукции като "Соларис" и "Сириана". През 2003 г. Джордж Клуни дебютира като режисьор с лентата "Изповеди на един опасен ум".

Филмът не се реализира успешно в бокс-офиса на САЩ, но актьорът настоява, че не смята да прави филми заради дебютния им уикенд. Възхваляван заради подкрепата към проектите, които го вдъхновяват и заради желанието си да влага парите си в тях, Клуни се е превърнал в търсен съдружник във филмовия бизнес.

Колкото и влиятелен представител на киноиндустрията да е вече Джордж Клуни, за дамите той си остава харесван и желан ерген. Доказателство за това е, че на 46-годишна възраст актьорът и режисьор неизменно присъства в класациите за най-секси мъже на планетата.

Джони Деп за пръв път бе "засечен от радара" на Академията с дръзкото и ексцентрично превъплъщение в образа на капитан Джак Спароу в "Карибски пирати: Проклятието на черната перла", донесло му номинация за "Оскар" за най-добър актьор през 2004 г.

Година по-късно отново е номиниран за ролята си в "Да откриеш Невърленд". Непредсказуемите екранни превъплъщения на Джони Деп му помагат да се отърси от образа на тийнейджърски любимец, наложен от участието му в хитовото шоу "21 Jump Street".

В бъдещето на Деп със сигурност ще има още номинации, а вероятно и награда "Оскар", но според експертите 2008 няма да е неговата година.

Джон Кристофър Деп II е роден на 9 юни 1963 г. в Овънсбъро, щата Кентъки, в семейството на инженер и сервитьорка. Когато Джони е на 7 години родителите му се местят да живеят във Флорида.

През детските му години семейството на Деп често сменя местожителството си. Това оказва отрицателно въздействие върху крехката детска психика и малкото момче започва да губи интерес към заниманията в училище и все повече се затваря в себе си.

Още 12-годишен започва да пуши и да пие. Ситуацията се усложнява от развода на родителите му. Деп, който тогава е на 15 години, започва да употребява наркотици и много бързо го изхвърлят от училище.

За щастие той бързо попада в плен на друго увлечение - музиката. Скоро се включва в любителска група, с която свири по барове и рокерски клубове. Така не само припечелва първите си хонорари, но и сериозно се замисля дали да не се посвети изцяло на музикална кариера.

Групата обаче скоро се разпада, без да добие популярност. В този твърде ранен период от живота си Джони се жени за Лори Елисън, която го запознава с Никълъс Кейдж.

Външността на Деп, неговите възгледи и маниери, впечатляват Кейдж и той го представя на своя агент. Така Джони получава първата си малка роля във филма на Уес Крейвън "Кошмар на Елмстрийт" . Първия си актьорски хонорар Деп използва за уроци по актьорско майсторство.

Следващата му роля е в отличения с "Оскар" филм на Оливър Стоун "Взвод". Продължавайки да трупа актьорски опит, като се снима за киното и телевизията, Деп в същото време не спира да свири през свободното си време с групата "Rock City Angels".

Скоро след снимките на "Взвод" получава предложение да изиграе ролята на един от детективите, работещи под прикритие в училищата и борещи се с младежката престъпност в сериала "21 Jump Street". Младият актьор първоначално решава, че е под достойнството му да се снима за телевизията и отказва.

За ролята е нает друг актьор, който обаче явно не се харесва на продуцентите и те отново отправят покана към Деп. Този път споразумението е сключено с уговорката, че най-много след година Джони Деп ще бъде свободен да се върне към киното.

Сериалът обаче се превръща в хит, а младият Деп става любимец на публиката. Вместо една година, актьорът се снима в сериала в продължение на 3 години. През 1990 г. излизат два филма с негово участие "Едуард ножиците" на Тим Бъртън и "Cry-Baby".

На снимачната площадка на първия филм се разгаря любовен роман между Джони и неговата партньорка Уинона Райдър. Връзката им продължава три години и приключва с шумен разрив.

Независимо от честите скандали и проблеми в личния живот, кариерата на актьора в киното обаче се нарежда все по-добре - следват успешни роли във филми като "Защо тъгува Гилбърт Грейп?" и "Аризонска мечта", за които получава високи оценки от критиката.

Следващото му участие отново е във филм на Тим Бъртън - "Ед Ууд". Излезлият през 1995 г. "Новият Дон Жуан", в който Деп партнира на легендарния Марлон Брандо, и особено чудесното му изпълнение във филма на Джим Джармуш "Мъртъв" допринасят за култовия статут на звездата.

От този момент той е смятан за един от най-талантливите актьори на своето поколение. През 1998 г. се разделя с манекенката Кейт Мос, след връзка, продължила 4 години. Скоро след това Джони се запознава с френската певица и актриса Ванеса Паради.

Влюбената двойка се премества във Франция, за да започне нов живот. Не след дълго им се ражда дъщеря, а по-късно и син. Деп признава, че едно от любимите му занимания в свободното време е да гледа анимационни филми заедно с децата си.

В края на 90-те години Джони Деп играе в много и разнообразни филми, в които се превъплъщава в необичайни образи - "Страх и ненавист В Лас Вегас", "Деветата порта" и "Жената на астронавта".

През 2000-а година Джони Деп изпълнява пролята на травестит във филма на Джулиан Шнабел "Преди да падне нощта", а също и на чаровен любовник във "Шоколад", в който партнира на великолепната Жулиет Бинош.

През изминалите няколко години зрителите свързваха Джони Деп най-вече с образа на капитан Джак Спароу от "Карибски пирати".

Всички очакваха тази година носителят на "Оскар" за изпълнението си в "Беглецът" Томи Лий Джоунс да бъде номиниран за ролята си в "Няма място за старите кучета" - лентата, която се очертава като основен претендент за наградата за най-добър филм.

И макар зрителите да не проявиха особен интерес към "In the Valley of Elah", то членовете на Академията са преценили, че изпълнението на Томи Лий Джоунс във филма е достойно за номинация в категорията за най-добър актьор. "In the Valley of Elah" е най-малко гледаната лента от петте, чиито изпълнители на главните роли са номинирани за най-добър актьор.

Това ограничава шанса Томи Лий Джоунс да прибави втори "Оскар" към колекцията си. За актьора обаче остава утехата, че се е снимал в два от филмите, спечелили най-възторжени отзиви през изминалата година. Томи Лий Джоунс е роден на 15 септември 1946 в малкия тексаски град Сан Саба.

Завършва гимназията "Сейнт Марк" в Тексас и после се записва в Харвард със стипендия. Негов съквартирант в университета е бъдещият вицепрезидент на САЩ Ал Гор, с когото остават близки приятели. Завършва с много добър успех през 1969 г. и получава бакалавърска степен по английска литература.

След като се дипломира, Томи Лий Джоунс заминава за Ню Йорк, където става актьор. Започва да играе на Бродуей и дебютира в киното през 1970 с филма "Любовна история". Снима се и в телевизията - в ролята на д-р Марк Толанд в сапунения сериал "One Life to Live". По-късно се мести със съпругата си Кейт Ларднър /внучка на писателя Ринг Ларднър/ и двете й деца от предишен брак в Лос Анджелис.

Там следват нови роли в телевизията - в "Ангелите на Чарли", "Smash-Up On Interstate 5" и "The Amazing Howard Hughes". През 1980, докато се снима във филма "Back Roads", Томи среща Кимбърлиа Клофли, влюбва се в нея, и по-късно двамата се женят.

Постепенно с ролите си в телевизията, на сцената и в киното Томи Лий Джоунс си спечелва репутацията на силен, експлозивен, задълбочен актьор, който може да се справи както с поддържащи, така и с главни роли. Освен това става известен и като един от малцината изпълнители, които обикновено сами пишат повечето от най-прочутите реплики във филмите си - напрмер в "Беглецът" на думите на Харисън Форд "Не съм убил жена си", мигновеният отговор на Джоунс е "Не ме интересува".

През 90-те печели десетки милиони долари от филми като "Беглецът" с Харисън Форд и "Мъже в черно" с Уил Смит, "Синьо небе" с Джесика Ланг, "Батман завинаги". Томи Лий Джоунс дебютира като режисьор през 1995 с филма "The Good Old Boys".

Актьорът е собственик на ранчо и в свободното си време се занимава с отглеждане на понита и игри на поло. Осмо поколение тексасец, във вените му тече и кръвта на индианците чероки. Освен с Ал Гор Томи Лий Джоунс е близък приятел с Оливър Стоун, Робърт Дювал и Уили Нелсън.

Пътят на Виго Мортенсен към "Кодак тиътър" е доста интересен. През годините той гради кариера не само като актьор, но се изявява и като поет, фотограф, художник и джаз музикант.

Номинацията на Мортенсен за "Оскар" безспорно е признание за актьорския му талант, но тази година тя е от типа "за мен е огромна чест да бъда номиниран", което го лишава от шанс за успех. Изпълнителят на ролята на Арагорн в трилогията на Питър Джаксън "Властелинът на пръстените" е роден в Ню Йорк на 20 октомври 1958 г.

Баща му е датчанин, а майка му - американка. Детските си години Виго прекарва в Манхатън, а младежките - в Аржентина, Венецуела и Дания. След завръщането си в Ню Йоркв началото на 80-те години, Мортенсен учи актьорско майсторство в театралната школа на Уорън Робъртсън.

Изявява се като театрален актьор и за изпълнението си в спектакъла "Бент" печели наградата на театралната критика. Виго Мортенсен дебютира в киното с второстепенна роля в "Свидетел" /1985/ на режисьора Питър Уиър.

Високите оценки на критиката продължават и след поредицата от запомнящи се превъплъщения в поддържащи роли във филми на големи режисьори като "Портрет на една дама" на Джейн Кемпиън, "Индианският бегач" на Шон Пен, "Пътят на Карлито" на Брайън де Палма, "Редник Джейн" на Ридли Скот, "Аленият прилив" на Тони Скот и други.

Партнирал е на Сандра Бълок в "28 дни" и на Омар Шариф в "Идалго". През 1987 г. Виго Мортенсен се жени за Ексен Цервенка, певица в пънкгрупа, от която има едно дете.Двамата се развеждат през 1997 г.

Любопитни факти: - Преди да се прочуе като актьор е издал книга с поезия, озаглавена "Ten Last Night". В свободното си време продължава да пише стихове, има издателска компания Perceval Press - има издадени три музикални албума - през 2000 г. е организирал фотографска изложба в центъра "Робърт Ман" в Ню Йорк- говори свободно английски, испански, датски и френски език, ползва шведски и норвежки - веднъж по време на снимките на "Властелинът на пръстените" бил толкова погълнат от образа на Арагорн и изобщо не забелязал, че режисьорът Питър Джаксън половин час се обръщал към него не със собственото му име, а с това на героя му.

Първоначално отказва ролята на Арагорн, но синът му го убеждава да я приеме - Виго Мортенсен е добър ездач и по време на снимките на "Властелинът на пръстените" пожелава героят му да е на седло през повече време, отколкото е предвидено по сценарий.

След края на снимките купува коня, който е яздил. Същото прави и след приключването на снимките за "Идалго" - имал е връзка с Лола Шнабел, дъщерята на режисьора Джулиан Шнабел.

През 1980 г. работи като преводач на шведския национален отбор по хокей на Зимните олимпийски игри в Лейк Плесид.

Белегът на горната му устна е от диво парти по случай празника Хелоуин. В началото на актьорската му кариера агентите му предлагат да смени името си, но той отказва.